За книгата: 2006 г. / „Авторът обедини няколко творби под една корица, украсявайки я със собствена прекрасна фотография, и даде заглавието на цялата книга след това, което е най-значимо за него - "Соло за един." Дали солото е нещо, което се изпълнява отделно и за един човек - вероятно за сина, на когото е посветено, или за приятел, с когото дългогодишната кореспонденция е в основата на плана? Може би идеята е проста. Сякаш авторът просто е взел и публикувал с малки коментари нещо, което е лежало на нощното шкафче дълго време. Спомнете си, от Окуджава: „Нека излея думите, които отдавна лежат в моята касичка...“ Но, отваряйки книгата, разбирам, че Валери Верхоглядов изпълни своето соло за всеки от многото други читатели, които не са безразлични към мистерията на литературното творчество. Журналист, който е разбрал професията си от „а” до „я”, до степен да я разпознае като занаят, макар и не прост, и който се е отегчил от нея, най-накрая е отхвърлил оковите си, почувствал е свобода от много животи конвенции (мисля, че, на първо място, - от държавна служба; основата на творчеството, според него, може да бъде само независимостта) и пише това, което иска. И всеки, който прочете „Соло за един“, разпозна новия Валери Верхоглядов. Оказа се, че той не е просто писател на една тема и не просто невероятен разказвач, въпреки че поредица от негови телевизионни предавания за историята на Петрозаводск може да бъде пусната като ръководство за обучение на водачи. Новият Валери Верхоглядов има забележително тънко усещане за думата, нежно го ухажва, отглежда го с удоволствие и го кърми като дете. Той обича самия процес на литературно творчество и живее в този процес като в нова реалност, създадена от него]